Горе долу

, но е голям инат. В колибата влиза само когато вижда, че му нося яденето стои и чака. Иначе на командата не не иска да ме отчете особено, ако има непознат човек абсурд. Даже когато го държа да влезе някой в къщи се върти да ме захапе. Всеки ден когато се прибирам ме чака на портата как влезна той е отгоре ми да играем. Но определено това поведение го има само при мен и по майка и брат ми скача, но при мен е най- силно изразено

. Но аз съм си виновна защото така играя с него от малък даже понякога се борим в двора и той е запомнил с кой как играе

. Не ми скача само когато имам пръчка в ръката тогава се държи прилично

, не че го удрям. Но исках да питам направи ми впечатление едно нещо, след една разходка с още две кучета и един напълно непознат човек с нас когато ги пуснахме да тичат доближи се до непознатият и му изръмжа това беше. Когато се прибирахме застанахме пред нашта порта всички, нямаше проблем помислих, че е свикнал с непознатият реших да пробвам дали ще го пусне в двора влезнах с него в портата когато тръгна непознатият да влиза ужас скача по портата чак се запени

излизаме пак пред портата не го закача. Същото стана когато го заведохме и при ветеринарят да му види окото, тъкмо се чудехме как ще го упойваме да ама не, позволи му даже да го пипа по окото и да го гали без проблем, но когато дойде в къщи да му го погледне не му позволи да се доближи започна го от пред пор

тата, побесня лае и иска да го докопа

Сега кажете това нормално ли е да е така, в кабинета да стой като най-добродушното куче а в нас да полудява. Дали от страх в кабинета беше послушен или това е нормално.